Спомени от СОЦА
Една от най-често срещаните форми на възпитание в социалистически интернационализъм в детските години по време на соца беше писменото общуване с другарче от необятната съветска страна. Защо точно от там, най-вероятно поради езиковата близост, а и Съветският съюз беше нашият лидер.

Най-често дружинните ръководители в училищата разпространяваха писма от съветски ученици с посочен адрес, раздаваха ги на пионерите почти като поръчение и кореспонденцията започваше. В повечето случаи това беше формално. В някои училища имаше часове на класа, в които класните ръководители диктуваха някакъв универсален текст, ние пишехме, запечатвахме пликовете и ги предавахме на класната.

Вероятно след това са ги изпращали служебно. Не е можело да се засече еднаквият текст, защото писмата от един клас пътуваха за различни части на съюза. Понякога получавахме отговор и завързвахме някаква кореспонденция. Естествено, писмата се бавеха по месец и повече, ако въобще ни отговореха.

Усещането беше, че и при отсрещната страна това е някаква задължителна кампания, изпълнявана по-скоро с досада, отколкото с радост. Е, имаше и изключения, понякога кореспонденцията беше по-продължителна. Някои деца получаваха писма със снимки, с празнични картички, с пощенски марки или значки в тях. Но в повечето случаи нещата се разсъхваха от само себе си. Тази форма на възпитание още тогава ни е изглеждала донякъде пресилена и нелепа, вероятно и при тях е било същото. Нито се създаваха някакви здрави контакти, прерастващи в приятелство, нито това продължаваше дълго. В най-добрия случай след 3-4 писма всичко приключваше. Но такива бяха времената, пионерските поръчения трябваше да се изпълняват.

Стоян Атанасов, Русе
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

1 коментар:

  1. Този текст е пълна боза разбира се, както и много други напоследък в този сайт. Никой не ни е карал нищо насила, напротив, сами питахме. Моето другарче беше чак от Хабаровск, почти на брега на Тихия океан. Един напълно непознат свят за нас. Наистина писмата се бавеха по цял месец, но каква радост беше да го открия в пощенската кутия. Вътре имаше снимки и картички на усурийски тигри, елени, големи езера, реки и гори, на семейството му. Научих много нови неща.

    ОтговорИзтриване

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети