четвъртък, 21 ноември 2019 г.

Как се говори за смъртта? А за смъртта на дете? За поредната такава смърт, за която медиите крещят, а ние мълчим с наведени глави. Трудно до невъзможност.

Да търсиш думи в подобен миг е равно на самонаказване и потъване в изначалното страдание. 

Страшно е. И в същото време е задължително. Защото колкото повече мълчим, толкова по-дълбоко ще потъваме в бездната.

Дългото ни мълчание и непоносимо търпение ни стоварват повечето от нещастията. Отдавна сме се изгубили в този неизброден български океан на бедите. Един класически литературен герой казва, че спасението на давещите се е в самите тях. Затова нека се спасим, като поне си признаем, че се давим.

Шест дни у нас темата за смъртта на детето е в епицентъра на обществото. Разбираемо, защото е почти невъзможно да преглътнеш смъртта на дете. Дори премиерът заповяда на своя здравен министър да освободи временно директорите на трите лечебни заведения, докато случаят се изяснява, и заповедта беше изпълнена веднага.

Чуха се много и различни мнения. Свидетел разказа, че доста са чакали и е имало спор дали детето да бъде прието в болница, проф.

Радослав Гайдарски откри една от причините в „слабата квалификация на приемащите лекари“, бившият здравен министър Петър Москов намери виновника в системния проблем. Или както подчерта той, трябва да има комплексност на лечението. Председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването, Стойчо Кацаров, каза, че причина за трагичния инцидент са огромният брой нерешени системни проблеми и нормативните актове, които пречат на лекарите да работят и които правят пациентът да е неблагоприятен за лечебното заведение. Д-р Александър Атанасов, специализант по педиатрия, написа във Фейсбук, че случаят е „ужасна манипулация“ и обясни подробно защо. Д-р Таня Андреева написа в личния си профил, че причината за смъртта на момченцето е хеморагична пневмония. „В литературата пред тази диагноза стои думата фатална. Лекарите не са богове и фатални заболявания има по целия свят“, пише тя и пита кой сега ще върне честта на педиатрите, които са се борили за живота на детето?

Мненията са стотици. 

При подобна трагедия хората реагират. Това е естествено. Мисля обаче, че оценки и квалификации трябва да дават единствено компетентните. Защото в противен случай ситуацията не просто излиза извън контрол, но и заплашва да срути и без това излинелия до степен на скъсване авторитет на професията. Защото стана много лесно да линчуваме днес, а утре да забравим защо и кого сме линчували. Емоциите са силни, усещането за присъда е окончателно. Утре няма емоции, но няма и промяна.


Да, страшно е само като си представим как родителите обикалят като обезумели между три болници. Страшно беше и когато преди време почина човек пред входа на здравно заведение. Но ще става още по-страшно, ако за пореден път емоциите надделеят. Защото едно е ясно и то е, че проблемът е в системата. Когато тя се подреди и излезе от хаоса, ще има надежда. А подреждането става с разум, знания, компетентност, честност и отговорност. Не със заповеди,още по-малко с публични присъди.


Източник:framar
Снимка: fstoppers.com

Най-четена публикация ТУК>>>
РЕКЛАМА

👇СПОДЕЛИ👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Предоставено от Blogger.

КОНТАКТИ:

Архив 1

Архив 2