понеделник, 11 февруари 2019 г.

Авиацията на НАТО бомбардира Сърбия и Черна гора, тогава още наричаща се Югославия, два и половина месеца. Бяха извършени повече от 37 хиляди бойни полета, атакувани бяха 900 цели с използване на повече от 21 хиляди тона взривни вещества, в това число боеприпаси с обеднен уран.


Точното количество на загиналите е неизвестно – сръбските власти говорят за 2,5 хиляди жертви, сред които 89 деца. Повече от загиналите са мирни жители. Международните организации посочват по-скромни, но все пак огромни цифри, например Human Rights Watch потвърди гибелта на около 500 мирни жители.


Стотици хиляди сърби бяха принудени да бягат от Косово – и пак няма точни цифри.

Косовската война е въоръжен конфликт през 1998-1999 година между стремящото се към самостоятелност на Косово албанско мнозинство в областта и правителството на Съюзна република Югославия. Албанците са организирани в няколко групи, най-значима сред които е Армията за освобождение на Косово (АОК), а югославските власти използват армията, полицията и нередовни паравоенни формирования. Конфликтът е последната от мащабните Югославски войни.

Косовската война се поделя на две фази:

28 февруари 1998 г. – 24 март 1999 г. – конфликт между албанските сепаратисти и югославските сили за сигурност
24 март – 10 юни 1999 г. – Операция "Съюзна сила" срещу Югославия с едновременното овладяване от АОК на територията на Косово.

Населената предимно с албанци област Косово е присъединена към Сърбия след Балканските войни, през 1913 година. След кратък период (1939-1944) през Втората световна война, когато по-голямата част от областта е в границите на Албания, Косово отново става част от Сърбия в рамките на комунистическа Югославия. През 1974 година областта получава известна автономия, но масови демонстрации през 1981 година настояват Косово да получи статут на равноправна република в Югославската федерация. Протестите са насилствено потушени, а през 1989 година автономията на Косово е силно ограничена.

Въпреки това през 1990 година албанците организират непризнати от властите избори и новият косовски парламент приема в Качаник конституция на Косово, в която обявява областта за суверенна република в състава на Югославия. През следващите месеци албанците изграждат своя администрация, доминирана от Демократичния съюз на Косово (ДСК). Тя е паралелна на поддържаната от сръбското правителство и през 1992 година е оглавена от избрания за президент лидер на ДСК Ибрахим Ругова. През септември 1991 година неофициалното албанско правителство провежда референдум, който подкрепя създаването на независимо Косово.

Сръбското правителство толерира администрацията на Ругова, придържаща се към политика на ненасилствена съпротива, като се стреми чрез политика на икономически натиск и заселване на сърби от други части на бивша Югославия да промени етническата картина в Косово. Липсата на особен успех на политиката на ДСК засилва влиянието на по-радикални групи в Косово, като Народното движение на Косово, което създава свое военно крило - Армия за освобождение на Косово. Първоначално АОК организира изолирани нападения срещу сръбската полиция и други терористични актове, но през 1997 година значително разширява дейността си. Тласък за това дава политическият хаос в Албания – там много казарми и складове за оръжие са разграбени от населението и значително количество въоръжение попада в Косово.

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: