събота, 22 декември 2018 г.

Около Тодор Живков изкарах над 10 години, бях негов готвач в годините 
1969-1979. Бях свидетел на някои от най-силните моменти на българската 
държава, както и с очите си видях как другарят Живков празнуваше Коледа. 
Не е вярно, че през социализма тя е била забранен празник. Не беше рядко 
самият Живков да се шегува с това, че щом той празнува, всички трябва да 
могат да празнуват. Нека да ви разкажа как минаваше Коледа и Бъдни вечер 
в резиденцията на държавния глава.

В първите години (1969-1970) в кухнята оставаха Мара Малеева и други 
близки роднини, а нас ни пускаха в отпуск. Първата коледа на другаря 
Тодор Живков видях чак през 1973, когато той беше приключил с почти 
едногодишния си период на траур. Бяхме помолени да останем и да сготвим 
нещо постно. Ясно беше, Коледа е.

Спомням си ястията на трапезата, сякаш беше вчера! Голяма топла питка, с 
подправки. Голям смях, ходихме по пазарите да търсим истинска чубрица. В 
резиденцията нямаше. Зелеви сарми с ориз и маслини, голяма тенджера. 
Пълнени с боб червени чушки. Няколко вида салати, но нищо извънредно или 
натруфено. Направихме и зелник, защото киселото зеле беше страхотно, 
носеха му го директно от някакво ТКЗС в Плевенско, хрупкаво и не 
прекалено солено, защото другарят Живков бореше още тогава високото си 
кръвно. Като ходи УБО с нас да търси чубрица (изкарахме акъла на хората 
по пазарите), купихме и ошаф. Направихме тенджера с дъхав компот. За 
половин ден направихме трапеза за чудо и приказ, въпреки, че не 
вярвахме. Как така в резиденцията ще се празнува Коледа? Ние не смеехме 
да я споменем у дома, а най-главният човек я празнува.
На Бъдни вечер се събра цялото семейство на другаря Тодор Живков, заедно 
с близки роднини. Напълниха една от трапезариите, а обслужващият 
персонал внасяше и изнасяше пълните тави, за да ги изнесе празни, с 
личната похвала на Първия човек на България.

Той беше много учтив, но всяка от тези похвали в онази вечер на 1973 
година си тежеше на мястото. Сами не можехме да повярваме, че той 
толкова е харесал простите ястия, които му бяхме приготвили. Около 9 
часа той излезе, видя ни наредени пред залата и престорено се стросна - 
"Абе, вие какво правите тука, защо не си ходите при семействата, те не 
ви ли чакат?" УБО ни разкараха по домовете с коли за минути, тогавашна 
София бе почти празна вечер, особено в такива дни. Всеки от нас имаше в 
джоба по парче питка и 20 лева, личен дар от Живков, огромна сума пари 
за тогава. На другия ден в 9 часа отново бяхме на работа, а тогава за 
първи път видяхме целия състав на ЦК на БКП, да се изреди да посети 
резиденцията, всеки с по нещичко от своята трапеза. Цола Драгойчева бе 
донесла зелник, Живков дълго я разпитва за рецептата, много му беше 
харесал, помоли ни да го запишем как го прави и да му направим пак по 
нейния начин.

Празникът беше събрал елита на България, всички бяха усмихнати, радостни.
Към 11 часа дойдоха и коледарчетата, с пожелания за мир, любов, щастие. 
Отупаха хубаво другарите със сурвакниците, похапнаха на отрупаната 
трапеза, дадоха им по една торбичка със сладки неща и така завърши 
коледният празник.

Следващите години никой дори не говореше, че Коледа е забранена, щом 
Живков я празнува, то във всеки български дом заставаха около трапезата, 
най-старият чупеше погачата, похапваха постно и скромно, но в атмосфера 
на любов и признателност един към друг. в НРБ това беше семеен празник, 
лишен от всякаква религиозност, ден на семейството. Такъв беше и той в 
резиденцията на Живков, няколко дни на топлина и усещане за мир и любов.
Дълги години пътувах с корабите, а сега като пенсионер се върнах в 
България. На дни като този си готвя вкусна трапеза и като седна, гърлото 
ми сякаш се свива. Съпругата ми остана в Швеция, в Финландия и в ЮАР са 
двамата ми сина, дъщерята е в Англия, поставям снимките на масата, 
техните, на внучетата, пък ме свива едно сърцето и тръгвам да търся кого 
да поканя. В селото ми много от прозорците са празни, а къщите 
полуразрушени. Намирам някой приятел от онези години, каня го, за да ми 
стане отново вкусно всичко и си говорим за миналото. Бяхме млади и 
вярвахме много, че всяко пожелание на Коледа се сбъдва. Жалко, минаха 
тези години.

Илиан Желев, на 77 години, бивш готвач в резиденцията на Тодор Живков
(спомените са по материали от подготвяща се за издаване книга)
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: