събота, 22 декември 2018 г.

В годините на социализма животът на повечето деца може и да беше по-скромен от този на днешните подрастващи, но вероятно беше много по-спокоен.

През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци –  на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

Днешните деца не знаят какво е да връщаш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина. Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш. Да пишеш писма на другарче в чужбина. Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една боза от шест стотинки!

Да отключваш с ключа, който ти виси на ластик от врата. Така живеехме ние при социализма и детството ни мина щастливо, коментира читател на изданието retro.bg.



На децата днес е трудно дори да им обясним за старите стационарни телефони с шайба или копчета. За нас обаче това е един мил спомен. Репликата – “прибирам се, че ще ми звъннат по телефона”, днес звучи комично. Тогава трябваше да се разберем с приятелите в колко часа ще сме си вкъщи, за да може да се чуем по стационарния телефон. Сега децата имат мобилен телефон едва ли не от детската градина и рядко го изпускат от ръцете си.

Много зависи от самите нас като родители дали детето ще обикне и познава книгите. Но електронните книги придобиват все по-голяма популярност. Децата ни едва ли ще отворят старите ни речници и енциклопедии – те просто ще влязат в търсачката “Гугъл” в Интернет. Кварталните библиотеки, в които сме писали курсови работи или са ни заемали книги за четене през лятната ваканция, вече почти не съществуват.
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: