Родината на съвременните зърнодобивни комбайни е САЩ, където през 1828 г. S. Lane е заявил патент за сложна комбинирана машина за жътва, вършитба и почистване на ожънатите семена, без да е построен прототип. Първият реално построен комбайн е изобретен от E. Briggs и E.G. Carpenter през 1836 година. Задвижването на агрегатите се осъществява от въртенето на задните колела, а за придвижване са използвани животни.

Успешна и защитена с патент е и машината на H. Moore и J. Hascall, по принципите на която и до днес се строят комбайни. След 1890 години вече 6 фирми в САЩ произвеждат комбайни за продажба, като вместо животинска тяга се използват парни машини за задвижване, а по-късно трактори и вградени двигатели с вътрешно горене. Първоначално използваният материал е дърво и това прави машините груби и тежки.

От началото на ХХ век в конструкцията се влагат метални материали, позволяващи рязко да се намали теглото и подобри качеството. През 1936 година в САЩ работят 60 803 броя комбайна, в Канада- 10 500, в Аржентина- 24 800 броя. В европейските страни по това време количеството на този тип машини е незначително. Прибирането на житната реколта все още се осъществява разделно - жътва, вършитба с вършачка, задвижвана от локомобил или трактор и почистване на примесите с веялки до постигане на необходимата чистота на зърното.

Най-масовият зърнокомбайн в България СК-5 "Нива", СССР
В СССР заради уедрените земеделски колхозни масиви и държавната политика за земеделие започва комбайностроене от 1930 година. Причината за налагане на тази нова технология за прибиране на зърното е успешното представяне на внесените от САЩ зърнокомбайни през 1929-1931 година. От 1931 година започва производството на прикачни комбайни "Сталинец-1" в Ростовския завод "Ростсельмаш". Това производство се разширява с внедряването на такива машини и в други заводи, както и с подобряване конструкцията и производствените параметри на комбайните.
РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Етикети