неделя, 1 юли 2018 г.

Тази вечер на 72 години ни напусна проф. Божидар Димитров. Близки на семейството на именития историк потвърдиха тъжната вест. По-рано за тъжната кончина съобщи премиерът Бойко Борисов. През 2015 година излиза книгата на професора “За кожата на едно ченге – Тервел, Кардам”. В нея Димитров публикува и досието си от Държавна сигурност! „Не е махнато нито едно листче! От документа по проучването ми до финала на дейността ми като сътрудник на ДС“, твърди Димитров. Историкът със скандален разказ ексклузивно пред “ШОУ” - за уволнението си от ДС, за любовните си истории в Италия и за своята “следа” в опита за убийство на папа Йоан-Павел Втори - открехва завесата пред неизвестни факти от своя живот – в ДС и извън нея. - Професор Димитров, защо ви уволниха като агент Кардам от Държавна сигурност? - За разпространение на книгите на Солженицин. Всеки демократ сега, да речем от Реформаторския блок, би дал мило и драго да има такъв щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги гледам! Солженицин е бил офицер от Съветската армия, артилерист по време на Втората световна война. Веднага след нея е обвинен, че критикува Сталин и е изпратен в лагер – в Гулаг. Той описва живота там в една книга, която дори в България беше издадена след Априлския пленум - “Един ден на Иван Денисович”, която потресе света. В нея разказва за живота на затворник в сибирски лагер. След падането на Хрушчов от власт Солженицин стана “лош” писател. А той започна да издава книги една след друга! “Архипелаг Гулаг” беше най-известната, но имаше и други – “Август – 1914”, “Деветият кръг на ада”, които осъждаха съветската система. Изпращат го на заточение, Западът го обяви за герой дисидент и му даде Нобелова награда, а тук беше забранен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отказаха да гласуват за изключването му под предлог, че не са чели книгите му. Това беше лъжа - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би нарочно, за да бъде достъпен, понеже хората знаеха, че ни обменят само по 30 долара. И при нас от ДС беше така - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 долара и толкова! Оправяй се с тях!

Имало е случаи да гладувам и то доста, особено в Париж! Една дама ме спаси, тя беше омъжена за пилот на “Конкорд”, студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме от време на време. По-нататък в Италия вече беше лесно – със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи цял ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да пълнея, но това е друга тема. Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин. Донесох ги тук и започнах да давам на приятели да четат. От всички си спомням само името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме много добри приятели с него. Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците винаги са ме привличали. Свалял ли съм я или не, не се спомням, но не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, ако хванат в нея книгата, да каже, че е седнала на една пейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга! Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо нередно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България.
Но те ми казаха:

“Виж какво е писала колежката ти: “Той ми каза да кажа, че съм я намерила в парка...”. Тоест съзнавал съм, че книгата е забранена! Изхвърлиха ме от ДС! А колежката с хубавите цици се оказа агент на Второ главно, на политическата полиция, отдел “Борба с идеологическата диверсия”! Тогава още нямаше Шесто... След 6 месеца отново бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че “момчето – младо, глупаво, заблудило се, вече няма да прави така…”. И станах агент Тервел. Бил съм само Кардам и Тервел. Богдан, Терелиг, това са вече измислени за вътрешна употреба имена. Питал съм защо е така. - При даване на моите информации да се ползват от други отдели, са пишели други имена, за да ме прикриват, защото винаги е можело да има предател между тях.

Като млад в родния Созопол, заобиколен от женско внимание  

Така че сега разни хора напразно ме подиграват като “агента с най-много имена”! Две са имената ми, то си личи и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, защото и тогава, и сега съм увлечен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са незаслужено забравени имена, а те са направили много за укрепването на българската държава! - Още един път ви уволняват от ДС, и то окончателно, въпреки че вие не сте знаели! Как така? - Един агент “Невяна” докладвал, че аз съм се разкрил пред нея, че съм агент и работя в Зографския манастир заедно с един холандски учен, когато съм вербувал. Тогава през 1980 г. светкавично съм отписан от ДС, но продължавах да ходя с мисии. Не съм и знаел, че съм отписан. Продължих с мисиите чак до 1990 г. Затова на корицата на книгата си за доказателство съм публикувал карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 г. Просто тя е оцеляла. Имам и от 1990 г., но не знам къде е. Сам не мога да отида до секретния архив на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкова пари! А и агент “Невяна” не познавам! Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е агент, но аз няма да се хваля със Зографския манастир, а с Ватикана! Това е далеч по-стойностно! А и никога през живота си не съм познавал холандски учен! По всяка вероятност това е измислица. Отдел 14-и на Първо главно на ДС не е бил обичан и от съветските другари. Писали са, че в този отдел водим война основно срещу социалистически страни – Югославия и Румъния, срещу техните фалшификации на историята. Смятали са го за изява на великобългарски шовинизъм. Може би нашите са поискали да симулират, че наказват някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето “черно минало” със Солженицин! А и съм си “вървял” за недисциплиниран, буен, със собствено мнение по много въпроси – пише го в характеристиката ми. И те са ме резнали, но само формално! Аз не съм знаел! И друг парадокс – хората обикновено гледат да ограничат времето, в което са били в ДС, защото се срамуват! Аз настоявам, че съм бил до 1990 г., 10 години повече, отколкото пише в досието ми! - Като един Джеймс Бонд имахте ли запомняща се, разтърсваща история с жена в Италия? - Беше забранено да имаме секс контакти, защото казваха: “Врагът ще ви направи компрометиращи снимки!”. Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в пълния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се опасявам, че ще ми направят компрометиращи снимки. Сигурно са направили! И как иначе! Тогава „третият пол” поне сред историците не съществуваше, мисля. И сега го няма. Той беше в други гилдии – театралната, кинаджийската. Няма да забравя, един път моят професор, водещият ми офицер, идва и вика: “Ти да знаеш, взето е решение - сексснимки вече не са компромати за нашите агенти! Чукай си наред!”. Понеже аз не реагирах много радостно, той ме погледна с подозрение: “Ти какво, да не би и без това да си чукаш?!”. Отговорих: “Ами, да... Какво искаш, на тия години да онанирам ли?”. А той: “Доколкото те познавам, чукал си!”. Наистина си чуках, но без да поемам ангажименти! В проучването за мен пише: “Не гони жени, но не отказва на никоя, която му се предложи!”. Действително не гонех, защото наистина сами идваха. Бях сред попско общество, но в Рим имаше достатъчно – и българки, и чужденки. Изпратени на специализация българки – по 6-8 месеца там, дори и женени, какво да правят, горките!... Няма и те да онанират, я?! Също и италианки много... А и аз бях хубаво момче! Но - наистина - без ангажименти! Директно и честно си им казвах в очите: “Аз съм беден, от едно малко градче на морето, живея в София, нямам апартамент, заплатата ми не е висока, нямам намерение да вземам жена, която да живее с мен в бедност!”. Е, някои бяха много героични, готови на всичко!... Две жени никога няма да забравя Италия в тези години беше силно лява. Имаше “червени бригади”, които бяха нелегални и съпътстващи студентски организации, които бяха легални. Кипеше все още виетнамската война. Веднъж две девойки ме хванаха в университета, чаках един професор там. Те седнаха при мен. “Чужденец?”. “Чужденец”. “Откъде?”. “От България.” А те: “ О, мръсни ревизионисти на светлото учение на Маркс и Енгелс! Вие вече имате коли, телевизори, забравихте какъв трябва да бъде комунистът! И нищо не правите за виетнамския народ, който американците избиват, не се намесвате и не започвате война с Америка!”. Викам: “А вие какво правите, бе, дето само плямпате?”. “Ние събрахме пари в университета 60 000 студенти и закупихме 10 000 кг лекарства и ги изпратихме във Виетнам! Вие какво сте направили?”. Казвам: “Аз доскоро бях моряк и им занесох един кораб с 10 000 тона, не килограма, оръжие – картечници, автомати, бомби!”. Нищо подобно не е ставало! /смях/ Един път само отидохме и им закарахме мотоциклети “Балкан”. Те им помагаха, между другото, да се придвижват през джунглата... Но на двете италианки очите им станаха като копчета! И... се влюбиха в мен!

- И двете?! - И двете. - И вие какво направихте? - Любов. Поотделно, моля ти се! Тогава груповият секс не беше модерен! Пък и аз съм патриархално момче... - Разкажете и за “участието си” в опита за убийство на Папа Йоан-Павел Втори? - След опита за покушение над папата всички българи бяха “посъветвани” да си ходят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха “на сухо”. Във Ватикана ме помолиха, в неофициален порядък, достатъчно отговорни лица, кардинали: “Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвинението към вас! Италианците и американците са в тази игра!” И наистина - неофициалното ембаргото срещу България беше страшно, страната започна да закъсва! Аз, естествено, предадох. В същото време в посолството пристигна една група от България , която започна да работи и да защитава Антонов – адвокати и други, да обработват италианските медии. Питам ги: “Нещо да помогна?”. “Гледай си работата!”. По едно време водещият офицер ми каза: “Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, но за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те “посъветвали” да напуснеш, стой си там!”. Но аз пак настоявам: “Какво да им казвам?”. Професорът ми, за да се отърве от мен, вика: “Казвай им, че не сме ние!”. И аз, ентусиазиран млад човек, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пеша всеки един и да викам: “Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!”. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплина желязна! Само шепнат: “Знаем, знаем, сеньор Димитров, “студена война”, какво да правим, знаем, че не сте вие…”. Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и мой приятел Руискар ми каза: “Хайде, стига вече, че във Ватикана започнаха да се питат: “Кой е онзи с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?”. Разбрах, че съм прекалил. - Но се стига дотам, че получавате благодарност от ватиканската служба за сигурност. Защо? - Руискар ми каза, че са взети всички мерки папата да не бъде убит от снайперист. Затова са закупени всички апартаменти, чиито прозорци гледат към площада “Сан Пиетро”, където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един хълм “Джаниколо” - целият обрасъл с борова гора! И аз, млад човек, тръгнах пеша да пестя пари, сега бих взел такси, за да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да търся в сбирката му от старопечатни книги екземпляр от историята на Петър Богдан. Катеря се и гледам на една извивка на шосето се открива великолепна гледка към площада “Сан Пиетро”, отстоящ само на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с обикновен армейски “Драгунов” би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предупреди службите. Но той се усъмни те да не знаят това място… След няколко дни обаче той тържествено заяви, държейки бутилката с ракия в ръка: “Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна благодарност!”. Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място! Помолих за писмена благодарност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо срещу възможен атентат срещу папата! Руискар ми каза: “Сетих се и поисках, но те ми казаха: “Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят фамилията, че не си гледаме работата!”… - Какво е това, което сте чули от водещия си офицер и ваш професор по време на негово посещение в Рим точно когато убиват писателя Георги Марков? - Седяхме с него в едно ресторантче в Рим. Позвъниха му по уоки-токито за връзка с посолството. Съобщиха му нещо и той посърна. Попитах го: “Какво ти стана?”. А той ми отговори: “Убиха един голям приятел, наш човек!” След малко продължи: “И никога няма да ставаш двоен агент, каквото и да ти предлагат, каквото и да ти е положението! Двойните агенти живеят не повече от 5 години!”. Не знам дали се отнасяше за Георги Марков, но не знам някой друг да е бил убит!... - Защо нарекохте книгата си “За кожата на едно ченге”? - Много са се упражнявали върху кожата ми, искали са да я смъкнат, но не са успели! Защото съм бил добро ченге – и тогава, и днес! Аз продължавам да смятам себе си за ченге! Защото изповядвам максимата: няма бивш негър и бивше ченге! Всичко, което съм научил като ченге, аз го използвам и сега. Защо Националният исторически музей не умря по време на прехода, както много други музеи? Дори направи бурен ръст през годините, когато всичко рухваше! - Просто защото бях видял във Ватикана как работи един музей в условията на пазарна икономика! Какво прави, за да си осигури пари. За разкопки, за консервация и реставрация, защото музеят не е само изложба.

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Източник:БЛИЦ

СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: