сряда, 27 декември 2017 г.

Нацистка Германия разработва първите бойни реактивни самолети в началото на 40-те години на миналия век. Вижте всички проекти на немците.
Няколко дена преди началото на Втората световна война се случва едно много важно за авиацията нещо - на 27 август 1939 година полита първият реактивен самолет, използващ единствено тягата на своя двигател,пише сайтът pan.bg

Реактивният самолет е немски - Heinkel He 178, а разработката му е стартирана още в средата на 30-те. Интересното около проекта е, че самолетът е използва за гориво не керосин, а дизел. Неговият пилот - Ерих Варзиц успява да запише името си и с друго постижение, защото на 20 юни 1939 година пилотира първият ракетен самолет - Heinkel He 176.

През 1939 година BMW и Junkers също работели по свои реактивни двигатели.

Очевидно е, че германците били много пред другите в разработката на самолети с алтернативно за времето си задвижване. Войната само засилила това превъзходство, защото качествата на реактивните самолети били бързо оценени - те можели да летят по-бързо и по-нависоко.

Истински преломният момент обаче настъпил едва през 1943 година. Главният авиоконструктор и шеф на Messerschmitt - Вилхелм Месершмит провел разговор с Хитлер, в който убедил диктаторът, че реактивните самолети трябва да влязат в серийно производство, защото могат да обърнат войната с върховите си качества.

След този момент настъпил бум - множество проекти, които до тогава "залежавали" по чертожните бюра на своите създатели получили финансиране. Някои от тях успели да се качат на поточната линия. Други били построени в малки бройки, единствено като прототипи. Трети били на финалната права, когато през 1945 нацистката военна машина била победена и войната приключила със загуба за германците - затова и не видели бял свят. Нека видим кои бяха тези самолети:

Произведени в по-големи количества

Messerschmitt Me 262
Няма как да не започнем от Messerschmitt Me 262. Това бил първият реактивен изтребител в историята, а от него били произведени цели 1433 бройки. Самолетът използвал не един, а цели два реактивни двигателя, създадени от Junkers. Me 262 носел 2000 литра дизелово гориво, което изгаряло за между 60 и 90 минути. Самолетът обаче имал максимална скорост от 900 км/ч и имал ефективен боен радиус от над 1000 километра. Въоръжението било доста разнообразно - имало версии с 2 или с 4 картечници. Имало версии, носещи две 250 или 500 килограмови бомби, а в края на войната се появили и варианти, въоръжени с 24 ракети. Me 262 изпълнявал много успешно задачата си, за която бил създаден - да пази небето от набезите на противниковите бомбардировачи и изтребители. Хитлер обаче смятал, че самолетът трябва да бъде "блиц-бомбардировач" - в тази си роля Me 262 се оказал изключително слаб. Един от недостатъците на самолета бил и факта, че животът на двигателите бил едва 25 часа.

Arado Ar 234
Първият реактивен бомбардировач също също бил немски - Arado Ar 234. Самолетът направил първият си полет в средата на 1943 година, но масовото производство започнало една година по-късно. До края на войната били създадени над 250 бройки. Това е и последният немски самолет извършил боен полет над Англия - в началото на април 1945 г. - броени дни преди края на войната. Ar 234 имал наистина внушителни способности - имал максимална скорост от 780 км/ч, можел да лети на 11 000 метра надморска височина и имал боен обсег от 1500 километра. Задвижването се осъществявало от два реактивни двигателя, но за допълнителна тяга били монтирани два ракетни двигателя. Имало версия и с 4 реактивни двигателя на BMW. Ролята на бомбардировача била тактическа - той можел да носи до 1500 килограма бомби, като най-често носел само една 500-килограмова бомба. Всъщност, заради своята висока скорост самолетът не можел да бъде прихванат и свален от съюзническите изтребители. Множество бройки обаче били загубени при кацане. Немците не се възползвали максимално от предимствата на Ar 234, защото предпочитали да го използват за разузнавателни мисии. След войната оцелелите бройки попаднали в ръцете на американците и британците.

Heinkel He 162
Това бил бюджетният реактивен самолет, който трябвало да закърпи влошаващата се ситуация в Луфтвафе. Той бил наречен Volksjager или "Народният изтребител", като от него били произведени около 300 бройки. Производството се извършвало изцяло под земята, а използваните материали били възможно най-евтините. Въпреки това He 162 имал впечатляващи качества и дори бил по-бърз от Messerschmitt Me 262, защото максималната му скорост била 905 км/ч. Самолетът можел да се изкачва до или малко над 12 000 метра височина, а въоръжението му било две 20-милиметрови или две 30-милиметрови картечници. Самолетът се задвижвал от един евтин, но качествен реактивен двигател на BMW, който можел да работи между 30 и 45 минути. Основното изискване към He 162 обаче било съвсем различно - "Народният изтребител" трябвало да може да се пилотира много лесно, толкова лесно, че пилотите му да са младежи и деца от "Хитлерюрген". Дори и тази фанатична мярка обаче не дала резултат - немската петролна индустрия била почти унищожена и към края на 1944 година множество от самолетите просто не можели да излетят, защото нямали гориво.

Fieseler Fi 103R
Това бил последният масово произвеждан реактивен самолет от нацистите. Тук думата самолет обаче не е много правилна - Fieseler Fi 103R представлявал пилотиран вариант на "Летящата бомба" V-1. Мечтата на Хитлер и неговите фанатични поддръжници била тези бомби, да се управляват от камикадзета, които да уплашат врага. От Fieseler Fi 103R били произведени цели 300 бройки. Въпреки това не полетяла нито една - сляпата вяра във все по-побърканият фюрер започнала да напуска генералите в началото на 1945 година и те така и не издали самоубийствената заповед за "пилотирането" на Fieseler Fi 103R към целта.

Прототипи и експериментални бройки

Heinkel He 280
На практика това е можело да стане първият реактивен изтребител. Самолетът е щял да има два реактивни двигателя и максимална скорост от 820 км/ч. Основният проблем обаче бил, че максималният боен обсег е бил 320 км. За сметка на това двигателите били по-издръжливи, а самолетът можел да се превърне в добра платформа. Хитлер обаче поддържал приятелски отношения с Вилхелм Месершмит и затова спрял финансирането на He 280, пренасочвайки го към Messerschmitt Me 262.

Horten Ho 229
Това е най-бележитият немски прототип. Той се отличава с интегрираните в корпуса двигатели и делтовидното си крило. При разработката на самолета конструкторите решили да го направят "невидим" за първобитните по това време радари. Ho 229 може да бъде наречен първият стелт, макар технологично да има изключително много разлики спрямо сегашните стелт самолети. Всъщност по времето на своя дебют, самолетът можел да бъде забелязан от британските радари в 80% от случаите, срещу 100% за останалите самолети. Въпреки това, при създаването на американския "невидим" бомбардировач B-2 били изучени някой от решенията на Ho 229. Другите качества на Ho 229 също не са за подценяване - максималната скорост е била от 977 км/ч, а таванът на полета - 16 000 метра. Били произведени само 3 прототипа, като при първият полет на самолета възникнали проблеми при кацането.

Junkers Ju 287
От този самолет били построени два прототипа, които след края на войната попадат в Съветския съюз. Ju 287 е бил замислен като бомбардировач, но прототипите са имали и друга цел - да бъде изучена по-добре аеродинамиката на геометрията на крилата. Бомбардировачът разчитал на схема с 4 или с 6 реактивни двигатели с по-ниска тяга. Максималната скорост била около 550 км/ч. Първият полет на самолета е през 1947 година в СССР, след което следва втори полет на сравнително подобрен вариант през 1949 г. Оказало се обаче, че съветските разработки и развитието на реактивните двигатели са изпреварили значително това на Ju 287 - заради това конструкторът Ханс Воке бил пуснат в Източна Германия, а той скоро след това се преместил в Западна Германия, където продължил кариерата си на авиоконструктор.

Messerschmitt Me 328
Този самолет се оказал крайно неуспешен. Идеята била той да е "самолет-паразит", който да не излита от писта, а да бъде носен от бомбардировач. В тази си роля Me 328 е трябвало да бъде пази бомбардировача, като при опасност бъде "пуснат" от него. Тази концепция се оказала неудачна. Ролята на Me 328 се променила и той се превърнал в самолет-таран, който трябвало да се врязва във вражеските бомбардировачи. Самоубийствената роля обаче не се харесала много на немците и била зарязана. Задвижването на Me 328 също било неуспешно - малките реактивни двигатели работели на пулсиращ принцип, а самолетът не просто губел тяга - той не можел да я набере. От Me 328 били произведени 9 бройки.

Планове и проекти

Немците наистина имали много планове и проекти за реактивни самолети. Всъщност, те буквално имали стотици разработки. Много от тях залагали на нестандартен дизайн, други били създадени, за да се движат със свръхзвукова скорост или да могат да достигнат до Америка. Много от самолетите имали делтовидни крила и понижена радарна видимост. След края на войната повечето от тези разработки попадат в ръцете на американците и британците. Въпреки многото конспиративни теории истината е, че от тези проекти се оказват неудачни, страдащи от грешки или непрактични за следвоенните условия. Други пък са изпреварени от развитието на реактивната авиация след края на войната, което противно на установения мит не става основно за сметка на пленените немски архиви. Това обаче не омаловажава постигнатото от немските конструктори, а и някои от решенията им все пак намират важно приложение, понякога десетилетия по-късно.

Тъй като броят на проектите е много голям, то ние ще ви представим най-интересните от тях. Това са Arado Ar E.555, Arado Ar E.560, Arado Ar E.581.4, Arado TAW-16, Arado NJ-1, Blohm & Voss Bv Ae 607, Blohm & Voss Bv P.209.02, Blohm & Voss Bv P.212, Blohm & Voss Bv P.188, BMW Strahlbomber II, Focke-Wulf Fw 3x1000C, Focke-Wulf Fw P.VII (Flitzer), Focke-Wulf Ta 283, Gotha Go P.60C, Heinkel He P.1078B, Heinkel He P.1079 (Zerstorer), Horten Ho XVIII (Amerika Bomber), Junkers Ju EF 132 (Amerika Bomber), Lippisch P.13A, Messerschmitt Me P.1101, Messerschmitt Me P.1110 и Messerschmitt Me P.1111.

Източник:www.pan.bg
СЛЕДВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ➡
Ако ви е харесала публикацията,ще Ви бъдем благодарни да я СПОДЕЛИТЕ! ⬇⬇⬇

0 коментара:

Публикуване на коментар

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: